Христо Стоичков Стоичков е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Известен още като Камата, Стоичков е един от най-успелите и известни български футболисти в историята и като цяло един от най-успелите българи по света. Той е нападател, треньор, носител на най-престижните футболни награди („Златна обувка“, „Златна топка“), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994. Трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания. Мое лично мнение е, че найстина всичко, което можем кажем за този велик българин ще бъде една малка от това, което той заслужава. Той е един от хората, който прославиха по целия свят името на България през 1994 година.
Първи стъпки в родният футбол Ицо прави в школата на Марица в родният си град – Пловдив. Дебют прави в мъжкия отбор на Завод „Юрий Гагарин“. По-късно Стоичков играе за УСМ и Хеброс. След добрите мачове, който прави е привлечен в столичният гранд ЦСКА и още в първият си сезон проличава огромният му талант. Христо Стоичков е известен също така, освен с огромният си футболен талант и с буйният си нрав. В края на сезона, след неприятни сцени, разиграли се в мач за купата с другият гранд – Левски през месец май1985 година, той е наказан да не играе завинаги, но по-късно това наказание е променено на една година.
Когато той се завръща в ЦСКА, става една от основните фигури, заедно с Емил Костадинов и Любо Пенев. Триото Стоичков, Костадинов, Пенев правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година Ицо прави дебют в националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу отбора на Белгия.
Стойчков печели заслужено наградата „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството през сезон 1989-1990. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
След доброто си представяне в мачовете на ЦСКА, отборът на Барселона купува Христо Стоичков за сумата от $4,5 млн, като Ицо веднага става любимец на публиката в Барса и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година. В историята на каталунците ще останат отличните мачове на Ицо с тяхната фланелка и неговите остри пробиви завършващи с решителен удар във вратата на противника. Пет пъти става шампион на Испания, веднъж е носител на Купата на Краля, 4 пъти печели суперкупата на Испания.
Стойчков, заедно с националния отбор на България, постигат забележителна победа над тима на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българският футбол. Така се стига до лятото на 94-та година, годината която всички ще запомним и в първият мач на националния отбор на България срещу шампиона на Африка – Нигерия, България губи с 3-0. Това е само началото, след този мач, следва запомнящата се серия от 4 поредни победи, който довеждат тима ни до малкия финал и престижното 4-то място в света. В тези мачове Стоичков се отличава с 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94. Отново отличното представяне на Ицо го поставя в идеалната единайсеторка на първенството.
През същата 1994 година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация и Стоичков печели най-желаната и престижна футболна награда в света – „Златната топка“.
Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача, в който вкарва 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).
След голямото футболно лято и Франция, Стоичков се завръща в ЦСКА през пролетта на 1998 година. Играе няколко мача и напуска поради неразбирателство Трифон Иванов и Емил Костадинов. След това, Ицо има още 2 трансфера, в Ал-Насър и в Кашива Рейсол и в двата отбора Стойчков дава своя принос за спечелването на Азиатската и на Японската купа. През 1999 година Христо Стоичков се отказва от футбола, след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 година обаче, Ицо отново е на терена и играе в американския Чикаго Файър, където печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където вече найстина окончателно прекратява кариерата си.
Христо Стоичков е изиграл 83 мача за Националния отбор на България, в който има вкарани общо 37 гола, а през 2004 година е назначен за старши треньор, но след много скандали през 2007 година, Стоичков се отказва и става треньор на Селта Виго.
През 2007 година в интервю за списание Макс, Стоичков прави следните скандални изказвания:
„Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам… направо ми става кеф. Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива боклуци. Тормоз.“
„И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев… Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор.“
През септември 2007, Христо Стоичков печели награда Златен крак и е обявен от организаторите на наградата за най-великия български футболист.
