Васил Иванов Кунчев на 18 юли (по старият стил 6 юли) 1837 година в Карлово. Известен е с псевдонима си Васил Левски, наричат го също така и Апостола на свободата, Джингиби (Неуловим) и Дяконът. Той е основателят на Вътрешната революционна организация (ВРО), идеолог и организатор на българската национална революция. Български национален герой и революционер. Основава също така и Българския революционен централен комитет БРЦК. Васил е роден в семейството на Гина Василева Караиванова и Иван Кунчев Иванов в град Карлово, има две сестри – Марийка и Яна и двама братя – Петър и Христо. Учи в класното училище в Стара Загора и във взаимно училище в Карлово. Тримата братя започват да се грижат за семейството след смъртта на бащата Иван през 1851 година. Тогава Васил е едва на 14 години, но вече започва да учи абаджилък.
Васил Иванов Кунчев
След 1855 година Васил Левски е послушник в Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора при вуйчо си Василий, който тогава е таксидиот. Две години той се обучава в Стара Загора в класно училище, а после в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, той изкарва курс за подготовка на свещеници, който е 1 година. Приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ на 7 декември 1858 година под мантията на йеромонах Кирил. Пловдивският митрополит Паисий ръкополага Васил за йеродякон в църквата „Света Богородица“ гр. Карлово една година по-късно.
Има противоположни слухове от някой автори, едни твърдят, а други отричат, че Васил е свързан с масонството. Левски владее отлично арменски, гръцки и турски език, което се оказва много полезно след началото на неговата революционна дейност.
Васил Левски започва да пътува по страната и да създава тайни районни комитети, натоварени със задачата за подготовката на националния бунт. Мечтае за чиста и свята република. Създадената от Левски Вътрешна революционна организация изиграва ролята на основа, на която е подложено и Априлското въстание, а именно последвалата Руско-Турска война и това въстание освобождават България.
Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Сърбия, Белград. Започва да опознава българската емиграция и нейните бунтовнически среди. Името Левски, Васил получава след направеният от него лъвски скок в Сърбия по време на тогавашните военни учения. От „лъвски“ става Левски, който оказава влияние на Раковски, като се възприемат вече идейте за организиране на въстание, чрез по-малки чети разпръснати на много места. Легията се разваля и Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. На Великден през 1864 година в Сопот, Васил отрязва дългите си монашески коси и става мирски дякон на свободата – Васил Левски. Това се случва в присъствието на най-близките приятели. Архимандрит Василий, неговият вуйчо се опитва да започне църковно следствие срещу него, заради постъпката а Пловдивския митрополит, заплашва Василий с наказание, ако продължава да настоява за искането си. Две години Левски работи като учител в Карловското село Войнягово, след това в добруджанското Еникьой, а после и в съседното Конгаз. Надява се чрез близостта си до границата да осъществи свръзка с Раковски и да се запознае с по-нататъшните планове. Чрез учителската си дейност, Васил развива революционна пропаганда сред народа и работи по организацията на дружини с патриотична цел, който да участват във въстанието. През 1866 година, се движи в средите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър на румънска земя. През същата година се среща и с Раковски. Следващата година Левски е обявен от Раковски за знаменосец на четата на Панайот Хитов, подготвяща се за прехвърляне в България. Заедно с четата преминава в Сърбия и взима участие в новата легия на Раковски, Втората българска легия. След като и тя се разваля, Левски се разболява и се налага да остане в с. Зайчар за два месеца. Преосмисля плановете и намеренията си и изразява мнение, че за да има мисията цел, ще се наложи народа да премине през предварителна подготовка. Изпраща писмо до Панайот Хитов, в което споделя своите намерения и съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на родината „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Отново намеква за преосмисляне на плановете спрямо Сърбия и обяснява, че българите трябва да разчитат само и единствено на себе си, без да очакват голяма полза от външната помощ. След гибелта на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Левски вече е твърдо на мнение, че трябва да се наблегне повече върху предварителната подготовка на народа. През 1868 година в Букурещ той се среща с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Запознава се с Христо Ботев и започва техният съвместен живот край Букурещ в една изоставена вятърна мелница.
Със средства, предоставени от читалище „Братска любов“, организация на „младите“ и „Българското общество“, Васил заминава с параход за Цариград с цел първата обиколка по българските земи на 11 декември 1868 г. Тя е осведомителна и Левски трупа знания и информация за възможностите за революционна дейност в българските земи. През януари следващата година, Васил напуска Цариград и се запътва към Северна България и Тракия. Минава през много градове – Ловеч, Плевен, Карлово, Сливен, Сопот, Казанлък.. водят се усилени преговори със доверени хора и познати на Дякона, за да ги приобщи и спечели за делото. Приключва своята обиколка на 24 февруари и се отправя към Румъния. Левски започва втората си обиколка по българските земи след престой от 2 месеца в Румъния. Това се случва на 1 май 1869 година и започва от Никопол. Снабден е с два важни документа – пълномощно и революционна прокламация от Иван Касабов. Документите служат за доказателство, че Васил Левски изразява мнението на българската политическа организация в Румъния и съвсем не е случаен човек. Подпечатани са с печат на Привременното правителство на Балкана. Именно по това време и при тази втора обиколка на страната е поставено началото на ВРО. Първият комитет е основан в Плевен с помощта и препоръките на Данаил Попов, но това е само началото. Изграждането на местни комитети по страната започва главоломно по цялата страна – Троян, Калофер, Карлово, Ловеч, Сопот, Казанлък, Чирпан, Пловдив и др. Почва се работа за подобряването на свързаността на комитетите помежду си с цел по-добра подготовка на народа. Дякона се включва активно в живота на младата българска емиграция, след завръщането си в Румъния на 26 август 1869. Заедно с Любен Каравелов към края на 1869 година участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Стремят се да убедят емиграцията, че българите трябва да разчитат на себе си, а не на външна помощ. Дейците съзнават необходимостта за организиране на българския народ, но никой няма план как това да бъде осъществено. През май 1870 година Дяконът е разочарован от емиграцията и се завръща в родината за да се заеме с доизграждането на комитетска мрежа. Към края на следващата година вече е осъществена една гъста мрежа от революционни комитети обединени в цялостна ВРО. За столица на вътрешната революционна организация е обявен град Ловеч. Комитетът за Ловеч е обявен за БРЦК. В документацията и в печата на организацията, той е наричан Привременно правителство на България. Създаването на ЦК, е една изключително важна и значима стъпка за укрепването на вътрешната комитетска организация. Селските и градските частни комитети в страната в революционната организация обединяват представители социални групи в българското общество. Важна стъпка е в подготовката да бъдат привлечени и чорбаджиите, проумява Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция. Средствата им са особенно нужни по това време за материалната осигуреност на въстанието. Предвижда се получаването на тези средства от чорбаджиите по доброволен начин, а за всеки който отказва да подкрепи народното дело се въвежда революционен террор. Изградената ВРО в края на 1871 година е единствената реална сила способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитети започват активно да работят събиране на средства за закупуване на оръжие и за привличане на привърженици. Когато работата започва да нараства от БРЦК са изпратени двама помощници на Апостола – Димитър Общи и Ангел Кънчев. През същата година е изработена и програма за проектоустав на БРЦК. В края на юни 1872 Левски започва преустройство на Вътрешната революционна организация, след като напуска Букурещ, където е инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК. Започва се създаването на окръжни комитети.
