Иван Йорданов Костов е роден на 23 декемрви 1949 година в София. Той е български икономист, политик, бивш министър-председател на България в 84-то правителство от 1997 до 2001 година. Лидер на СДС (Съюз на демократичните сили) от 1994 до 2001 година, а след 2004 — на партията Демократи за силна България (ДСБ). Народен представител е в 7-ото Велико Народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Обикновено Народно събрание. През 1974 се жени за Елена Григорова, двамата имат две дъщери – Яна и Мина, както и двама внука – Иван и Виктор. Иван Костов е 47-мият Министър-председател на Република България.
Завършва средно образование в 18 СПУ „Кирил и Методий“, след което е работник в Слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ и аеролог в Института по хидрология и метеорология. През 1970 година, Костов е кандидатствал в конкурс за летци и авиодиспечери. След провеждане на необходимите медицински прегледи и психотехнически тестове се класира за летец сред избраните едва 15 души от близо 600 кандидати. Заминава за Кременчуг в бившият Съветски съюз, където месец и половина учи в в Кременчугското летателно училище на гражданската авиация. Напуска авиационното училище и е приет в резервите във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (ВИИ) в София. Дипломира се през 1974 година със специалност политическа икономия. След дипломарането си работи за кратко като началник на плановия отдел на Завода за преработка на хартия на гара Искър, след което отново се завръща във ВИИ, този път като асистент.
Иван Костов започва политическата си кариера като консултант на казионния профсъюз Конфедерация на независимите синдикати в България. След това влиза в СДС. Избран е за народен представител в 7-то Велико народно събрание през 1990 г. с листата на СДС. Председател е на икономическа комисия. Костов става министър на финансите в края на 1990 година в коалиционното правителство на Димитър Попов. Остава на този пост и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров.
След загубата на изборите през 1994 година Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов заема неговото място.
През 1997 г., след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлация, правителството на БСП с тогавашният министър-председател Жан Виденов пада от власт в средата на мандата си. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) — коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и Костов заема поста министър-председател на Република България.
Кабинетът е изправен пред трудната задача да стабилизира разклатените от кризата икономически и социални реформи в България. Костов става първият министър-председател на България след 1989, който остава на поста пълен мандат. Правителството на Иван Костов заздравява финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна, повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.
По време на управлението си, правителството на Костов многократно търпи обвинения от политическите си опоненти в корупция, клиентелизъм и незаконни приватизационни сделки. Това не изненадва естествено никой, защото всички са се нагледали на подобен род неща, случили се през годините. По-голямата част от обвиненията са насочени към продажби на минимална стойност на предприятия от така наречения Виденов списък за ликвидация и изолация. Такива са БГА Балкан, Кремиковци АД, Видахим и други.
По време на среща с представители на световната Интернет общност, на 2 март 2001 година се обявява решение за компютъризация на българските училища с получените пари от втория GSM-лиценз. Решението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета Сакскобургготски — Милен Велчев. Иван Костов е член на „Интернет общество – България“ от 2 март 2001 г.
През 2008 година с първия „Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела“ на Български червен кръст е награден именно Иван Костов.
